Писателят Димо Райков ме трогна с прекрасните си думи към мен и портрета, който създадох за неговата нова книга.
“ОГРАДАТА…
Ето какво намерих току-що в мрежата…
Да, това е моят портрет…
Да те нарисува талантлив художник, който като десетки, стотици хиляди твои почитатели обича книгите ти. И те уважава…
Беше ми нужна тази глътка живителен въздух след помията, която една групичка “мои” съграждани, водени от общинските съветници на БСП, изля върху мен, върху книгите ми, върху паметта на мама и тате… Само защото на 28 юли 2017 г. съм бил удостоен с почетното гражданство на родния ми град…
И чак сега, цели пет години след публикуването на моя роман “Реката на смъртта”, книга за убийствата по българската граница, за убийствата на Духа, се сетиха, че не им харесва?!?
Само дни преди да ми връчат това морално отличие…
Гледам портрета, търся…Да, търся онова, което все още ми дава куража да дишам, да се боря с нашенската примитивна завист и злоба…
Как хубаво художничката е акцентирала в портрета на Оградата, която ме обгражда!
Оная ограда, физическата, но и тази, там, в главите ни…Която май никога не ще се премахне…Оградата на човешката, на българската непоносимост към успеха на другия… Оградата, сковаваща българския дух и обричаща моя народ на вечна бедност – и материална, но и духовна…
А човек с такава бедност е приживе мъртвец.
Благодаря, Радосвета, благодаря ви десетки, стотици хиляди мои верни читатели в България и света!
Заради вас пиша, заради вас дишам, заради вас си причинявам и подобни огорчения като това, което тези дни ми причиниха някои “мои” съграждани…
Димо Райков”