Един от любимите ми български писатели неотдавна ме помоли да му направя портрет – корица за новата му книга. Не се замислих и за минута. Не отказвам подобни предизвикателства, а Димо Райков е предизвикателство – както за четене, така и за рисуване.
Това е моето произведение, а ето и неговите думи:
Благодаря, Радосвета! Чудесен портрет! “Хванала” си душата и сърцето ми, усетила си онова, което ме е водело по този толкова дълъг път от родното Малко Търново до Париж, Града на Светлината и Свободата, от Границата с телените мрежи и любопитството, както и въображението на едно дете до …територията на безкрая…Онова любопитство, оня порив все напред и напред…Усетила си и болката ми от ударите на завистта, омразата на ония, които не могат да преодолеят и преживеят това, че някой, родил се българин, и то в граничната, натоварена с толкова историческа неправда Странджа, се е отскубнал, че е дръзнал с цената на толкова мъка да тръгне по пътя на Надеждата и Мечтата си…Че е дръзнал да си плати за всичко, но да докосне онова, истинското, не котловинното, а съизмеримото с най-красивото и ценностното в света. Усетила си и стона на моята гранична душа, че изглежда този наш днешен свят не може май без Граница – оная Граница с телта, но и оная там, в главата…Още веднъж топло и от сърце ти благодаря, Радосвета!“
Име: “Димо Райков – портрет”
Автор: Радосвета Желязкова
Размер: 60 х 50 см
Техника: масло на платно
Година: 2016
Много добре е уловен гневния Димо Райков, който цял живот се мъчи да разчупи оградата. Чудесен портрет!
Продължавай все тъй…